Един си бяга
тъпчи и гази
за власт
а някой се пази
понякога лази
какво е повече
онзи?
Човек е човек

Дума
без вътрешност
разпръсната на
прашинки
къде е твоята
същност
как твоята
цялост

Ми се

че някой ме вика
скачам
какво ли ме тика
тръгвам
по дългата диря
без дъх си оставам
но нищо там

Е живота
лед без упора
по който се плъзгаш
за миг
ако нещо пропуснеш
нямаш шанс да се спуснеш
да се върнеш

Нарисувай ми мисъл ярка , светеща, чиста!